“Пътя от хиляда мили започва с една единствена крачка”

Лао Дзъ

 

Някога дедите ни са били горди и безстрашни войни. Пристигайки в Европа на коне, през безкрайните степи на Азия, те са всявали страх и респект със своите изключителни умения да яздят и да стрелят с лък.

За съжаление в днешния модерен и технологичен свят, тези умения останаха за дълго скрити от нас.

В конната стрелба с лък ние намираме начин да преоткрием себе си и да се докоснем до духа на нашите предци. пътят на Кона и Лъка е път на сливане с природата, път на изграждане на хармонични отношения както с външния, така и с вътрешния ни свят.

В конната стрелба с лък Конят олицетворява  обкръжаващата ни среда. Пътя на Коня е умението преди всичко за приемане природата на другото същество, независимо дали е човек или животно, а не проектиране върху него на собствените ни илюзии – приемане на неговата индивидуалност, а не борба с нея. Човек се отразява в Коня, като в чиста вода и истинската му същност личи в отношенията му с него, като в огледало. Пътя на Коня е умението да наблюдаваш света, да го изучаваш и да се усъвършенстваш. Общувайки с Коня, човек би могъл да постигне усещането за Хармония.

Лъкът представлява нашия вътрешен свят. Връзката с него е връзка с вътрешното ни АЗ. „Един изстрел, един живот”  - древна мисъл, символ на вечния стремеж и постоянното търсене на съвършенство. Пътят на Лъка е път, насочен към необятните дълбините на самопознанието.

Стремежът към перфектния изстрел е това, което ни кара да работим върху себе си. Същността на неговото постигане зависи както от съчетаването в съвършена хармония на стойка, движение, техника, така и от духовната чистота и правилната нагласа на съзнанието, вътрешната концентрация, умението да изключиш собственото си его.